Christmas can sometimes seem like a big commercial cliche – the presents frenzy, the cooking frenzy, the ‘look how cool is my Christmas tree’ frenzy. The underlying vibe to consume and display your consumption and material possessions can be quite intense.
But what more is there? Spending time with your family? Reminiscing the good childhood moments? Surrounding yourself with coziness? I often catch myself wondering and thinking there must be more than that.
In these moments I think about the story of Jesus, the son of God who chose to join the human family and afterwards sacrifice himself out of love for humanity. The ultimate gift – to devote yourself fully out of love. And I am thinking – ‘ for me this is the essence of Christmas’.
Throughout my life I’ve been given many gifts the most important of which haven’t been material. They have taken various shapes and forms – a shoulder to lean on, a brain to pick, an uplifting role model, an important lesson, a life- changing experience…
My wish is to be able to give to others the same way I’ve received. With a smile, a light heart and no expectations of people being grateful or giving anything back.
To create – good thoughts, deeds and also better versions of myself. And to have the inspiration to keep on trying in the moments when I run out of energy.
And in the moments when I can’t give much, I wish to be able to be present for my loved ones. Simply being present and fully dedicate yourself can sometimes be the most difficult thing and my wish is to master it. Because giving presense and simply being there for your loved ones nourishes the heart and soul and can be the biggest gift for others and also ourselves.
This year I`m expressing this wish and intention through hand-made Christmas cards. I would be happy to also hear your thoughts and ideas.
***
В някои моменти Коледа прилича на едно голямо комерсиално клише – суматохата около избирането на перфектния подарък, декорирането на най-красивото коледно дърво (и споделянето му в социалните мрежи), подготвянето на перфектната трапеза (за която също трябва поне да бъде загатнато със снимка) придават усещане за пресиленост и фалш.
А каква ли е идеята всъщност? Да прекараме време със семейството? Да си припомним детството? Да се обградим с уют? Често се улавям да търся отговорите на тези въпроси, мислейки си че отговорът съдържа повече от това.
В тези моменти си мисля за Исус – Божият син, който избира да се присъедини към човешкото семейство, а след това да се принесе в жертва от любов към хората. Най – големият подарък : пълно посвещаване в името на любовта. Тогава си мисля „ На този етап това най-точно се доближава до олицетворението на Коледа за мен.“
През годините съм получавала много подаръци, най – важните от които винаги са били нематериални – рамо на което да се опра, ценен съвет, модел за подражание, важен урок, незабравимо преживяване..
Пожелавам си да мога да дам а другите същите тези неща и по начина, по който самата аз съм ги получила. С усмивка, леко сърце и без очаквания за благодарност или получаване на нещо в замяна.
Пожелавам си да създавам – добри мисли, постъпки и подобрени мои версии. И да имам вдъхновението да не спирам да се опитвам в моментите кога остана без сили.
В моментите в които не мога да дам много, си пожелавам просто да дам пълното си внимание на тези които обичам. Да посветиш безпрекословно времето и вниманието си може да бъде доста трудно, и ми се иска да го овладея напълно. Защото давайки внимание и време означава да дадеш част от себе си и действа благотворно на другите и на нас самите.
Тази година това пожелание оживява чрез ръчно изработените коледни картички. Ще се радвам ако споделите и вашите размисли и идеи.